ДОКЛАДЪТ ЗА „БЕЛЕНЕ“, КОЙТО БЕ СКРИТ

Вашият коментар

08/02/2013 от stopatom

МС и МИЕТ не разполагат с доклада за АЕЦ „Белене“ на консултанта HSBC Bank или поне така твърдят. „Правен свят“ публикува превод на доклад за българския енергиен пазар, изготвен от подизпълнител на английската банка HSBC

С Решение № 250 от 28 март 2012 г. Министерският съвет отменя решението на предишното правителство за изграждане на АЕЦ „Белене“ и възлага на министъра на икономиката, енергетиката и туризма да внесе предложение за изграждане на седми реактор на АЕЦ „Козлодуй“. Същия ден Народното събрание от своя страна приема решение, с което потвърждава решението на изпълнителната власт. Като аргумент се изтъква недоказаната икономическа ефективност на проекта.

Кой следваше да анализира и прецени икономическата ефективност на проекта? Този въпрос логично изниква, след като стана ясно, че нито правителството, нито ресорното Министерство на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) разполагат с доклада относно икономическия анализ и финансов модел на проекта „Белене“ на консултанта – водещата английска банка HSBC. Или поне така твърдят – по повод на искане на политическа партия НДСВ за достъп до обществена информация по икономическите параметри на проекта АЕЦ „Белене“, държавната администрация умело задейства един омагьосан кръг, който води до задънената улица „Български енергиен холдинг“ ЕАД (БЕХ). Искането на НДСВ за информация е отправено към МС, който го препраща към МИЕТ, а оттам решават, че трябва да го препратят към „БЕХ“ ЕАД. БЕХ отказва достъп до информация, НДСВ обжалва в съда.

С определение от 23 януари т. г. Административен съд – София град от обявява жалбата на НДСВ за недопустима, с аргумента, че БЕХ е държавно търговско дружество, съответно незадължен субект по Закона за достъп до обществена информация. Съдът се позовава на наличната вече съдебна практика на АССГ и ВАС по подобни казуси – адм. делa № 4105/2010 г. и № 13702/2012 г. на АССГ и адм. дело № 14480/2010 г. на ВАС. И приема, че държавният холдинг не е публичноправна организация по смисъла на § 1, т. 4 от ЗДОИ и съответно не е задължен субект по Закона за достъп до обществена информация.

Патовата ситуация, при която заявителят не може да получи достъп до информация с надделяващ обществен интерес, се крепи на няколко предпоставки. На първо място, когато сезираният орган не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, той е задължен да препрати заявлението. Разпоредбата, регламентираща това задължение, следва да се тълкува в съответствие с целта на закона, а именно заявлението трябва да се изпраща единствено на субект, който е компетентен да го разгледа и съответно да се произнесе по него. Министерският съвет препраща заявлението до МИЕТ, което не поражда проблем – и двата органа са задължени лица. Вместо обаче да предостави исканата информация или да постанови отказ, МИЕТ препраща искането към „БЕХ“ ЕАД. Това означава, че или МИЕТ приема „БЕХ“ ЕАД за задължено лице по смисъла на ЗДОИ или че МИЕТ целенасочено заблуждава заявителя, който по всяка вероятност ще пропусне да обжалва препращащото писмо на МИЕТ пред ВАС, което е правилният ход. При обжалване на отказа на изпълнителния директор на „БЕХ“ ЕАД да предостави информация, съдът предизвестено приема, че частното търговско дружество не е надлежен орган по предоставяне на достъпа и прекратява делата по допустимост. В крайна сметка, гражданинът или организацията, които са търсили обществената информация, не я получават.

Изход от гореизложената ситуация се очаква да бъде даден с крайния съдебен акт по адм. дело 307/2013 г., с който ВАС следва да се произнесе по законосъобразността на порочната практика с препращането. Защото заявителят НДСВ е обжалвал, освен отказа на „БЕХ“ ЕАД, но и препращащото писмо на МИЕТ (по друго дело), което de facto обективира отказ за предоставяне на обществена информация.

И всичко това се случва на фона на факти, които придават известна доза комичност на цялата ситуация – един от докладите за проекта „Белене“ е публикуван в оригинал на английски език в интернет, а резюме на икономическия модел на HSBC Bank за АЕЦ „Белене“ е качен на официалната интернет страница на МИЕТ на адрес: http://www.mi.government.bg/bg/themes/ikonomicheski-model-na-hsbc-za-belene-853-299.html.

Напомняме, че в резултат на проведена тръжна процедура „БЕХ“ ЕАД избра за консултант на проекта за АЕЦ „Белене“ английската банка, като съгласно условията на процедурата консултантът има право да превъзлага до 30 % от услугите. За изпълнение на тази поръка HSBC Bank възлага на NERA Economic Consultant, водещо английско дружество в бизнес консултирането, да изготви преглед на българския енергиен пазар с оглед оценка на позицията на АЕЦ „Белене“ в рамките на пазара и прогнози за цените на електрическата енергия, която би била произвеждана от АЕЦ „Белене“. Другояче казано, докладът на NERA Economic Consultant, специализираната организация, на която световноизвестната банка HSBC възложи проучването дали строителството на Белене е ефективно, вече е публикуван в Интернет.

„Правен свят“ предоставя на своите читатели превод на този доклад, защото сме убедени, че българските граждани трябва да са информирани – всъщност те трябваше да бъдат информирани за него в хода на референдума, за което трябваше да се погрижи правителството, вместо да го крие, включително и чрез заобикаляне на закона.

Докладът С ГРИФ СТРОГО СЕКРЕТНО за HSBC ПРЕГЛЕД НА БЪЛГАРСКИЯ ЕНЕРГИЕН ПАЗАР можете да видите тук: Bulgarian energy market review BG

Всички правителства досега допуснаха една основна грешка през годините по въпроса за строителството на „Белене“ – не възложиха овреме авторитетно проучване от призната световна фирма или организация за заключение доколко този проект би бил полезен за българската икономика като цяло. Не дадоха гласност на каквито и да е сериозни чужди проучвания. Вместо това се изхарчиха 500 млн. за консултантска помощ по проекта, които, според експерти, са отишли на вятъра.

В България има огромни противоречиви интереси дали да се строи АЕЦ „Белене“, което прави почти невъзможно извършването на обективно и надеждно проучване. Ще се надяваме този доклад да е полезен за хората, които са в състояние да вникнат в него и да бъде една от стъпките за информиране на хората в България по въпроса имаме ли нужда от ядрена енергия и от нова ядрена централа.

new.legalworld.bg